Открадвам още Лято в споделените запечатани моменти. Или 9 морски дни, 200 страници прекрасно четиво, много слънце, спокойствие, любими хора, местенца, залези иззад фара, пенливи вълни и черен полемпал пясък върху също толкова черните, бялазани от лятото крачета.
А.к.а миналата седмица по същото време 🌾🌊 и малко споменчета от тези, греещи душичката ✨
Днес в блога споделям кадри от разходката ни до Пирот и околностите.Тази седмица си откраднахме два дни и отскочихме до близка Сърбия. А в редовете отдолу споделям красивото кътче, в което отседнахме, както и къде се отбихме. Локацията е изключително близко до София и подходяща ако ви се прииска едно бързо, пътешественическо бягство от града.
♡
Първа спирка обяд в Лукавица.
Запътваме се към Пирот, локацията, която сме планирали. Намира се на около час и половина от София. Тъй като обаче в момента има ремонт на магистралата, пътят се удължава като време, заради преминаването по стария път (Сливница/Драгоман) . До самия град отидохме само за малка разходка. През останалото време се насладихме на местенцата отдолу…
Хотелчето. Комплексът – Нишавска долина , в който отседнхаме открихме в интернет. Запазихме по телефона. Оказа се китно кътче, на около 5 минути от Пирот с кола. Организиран е чудесно. Състои се от къщички за настаняване, сграда – ресторант и градина, като всичко това е сред зеленина, дървета, цветя и много птички.
Сладката ни тераска ♡
Залезите и птичките, които дори и да не се чуват от кадъра, бяха магични.
Това бе нашата къщичка.
Храната и обслужването също бяха страхотни..
Отбихме се и до някои забалежителности в града и околието.
Крепост Момчилово кале / Момчилов град – намира се в Пирот. Входът е безплатен и отнема около 15 до 30 минутки за разглеждане.
Темски манастир св. Георги. Намира се на около 20 минутки с кола от Пирот. Пътят е през приказно дефиле. Скали, гора и река…
Погановски манастир. До него стигнахме за около 30/40 минутки с кола. Пътят, лакатуши през завойчета и отново е сред природа.
Обядът. На самия главен път, на който се спира за да се стигне манастира седнахме в Ресторант „Погановски манастир.“
Това бяха кадрите от кратката ни разходка до Пирот и наоколо. Заредихме се с емоции, много горещина, а някои любители и със сръбски вкусотии. Хотелчето бе много красиво организирано, а в близост имаше какво да посетим и то сред красива природа
Истанбул е една от дестинациите за посещение, която се „роди“ в движение. Супер на шега го решихме, а се получи усмихнато, цветно, слънчево и с аромат на Ориента пътуване, за което разказвам в редовете отдолу. Тръгваме ли ?! … ♡
Пътуването започна така :
4.10 часа е, предварително сме наели бус, който бе адски голям и удобен. Първоначалният ни план, тъй като бяхме седем души, бе да пътуваме с коли, но в последствие преценихме, че ще ни е много по-забавно и комфортно да сме всички заедно.
Пътят бе много хубав, използвахме навигация и се движихме само по магистрала. Забави ни единствено престоят на границата (около час и половина). Движението след влизането в самия Истанбул също ни отне малко повече, поради трафика от големината на града.
Нещо важно за движението с личен автомобил е да закупите винетка. Ние пропуснахме първото местенце, но на около 25 км. след границата закупихме такава (HGS). Поставя се в центъра на стъклото, а системата на отчитане е чрез камери. Най-скъпо е преминаването през мостове и в тази връзка на границата ни предупредиха да заредим около 50 лири и повече, за да сме сигурни, че навръщане няма да имаме неплатени зони и съответно глоба.
Пристигаме в 12.30ч. Хубаво бе, че имахме възможност да оставим бусчето съвсем безплатно в близост до хотела. Предварително бяхме прочели, че автомобилите често се крадат тук, но в района ни бе много спокойно и нямахме проблеми. Хотелът ни предлагаше и паркинг, но с неработен ден Неделя, в който отпътувахме, за това го не го използвахме.
Хотелът Sayeban Gold Hotelпък съвсем случайно откри Р. чрез Booking. Бе нов, модерен, комфортен и чист, с прекрасен последен етаж, от който се открива страхотна гледка.
Кварталчето ни. Бе в централен район, но в спокойна уличка, на около 6,7 минутки пеша от музей Св.София и Синята джамия. И в близост до много магазинчета и заведения.
Визия ден първи. Този път, реших да не създавам нови визии и да залагам на нова колекция, а на нещо, което не съм носила, и просто реших да съчетая неща, с които разполагам. Съчетах стари с нови, удобни и каращи ме да се чувствам хубава, себе си и… мисля се получи.
Пременени и освежени поемаме към локациите за посещение. Не успях да видя почти 50 % от това, което бях набелязала, признавам има много #Instagramable такива, нооо тъй като бяхме група, макар и приятели, реших, че не е удачно да предлагам желани места само от мен, а се съобразих с популярните такива, които всички искахме да видим. Не съжалявам, защото имам още един повод да се върна отново и да им се насладя. А ето и към кои местенца се запътихме.
Парк Гюлхане. Четох за него, че през Пролетта е най-красив, заради засадените лалета. А някога е бил част от градините на двореца на османските султани. Заснела съм един мини фонтан под формата на книга, статуята на Ататюрк, а най-голямо впечатление ни направиха настилките, направени от подредени на ръка камъчета. Какъв труд само…
Музей Св.Софияили „Църква на светата Премъдрост Божия“. Опашката не бе голяма, билета струваше 60 лири и го закупихме на място. Дълго време е била християнска катедрала, в последствие джамия, а днес музей. Четох, че Ердоган иска да я превърне в джамия, но решението остава на Юнеско. Какъвто и да е статутът ѝ, сградата е много красива и величествена. Успяхме да се качим и на втория ѝ етаж през коридор-лабиринт, но е широк и не бе коустрофобично. Нещо интересно, ухаеше на котета в цялата сграда, срещнахме няколко и установихме, че явно си живеят там.
Площад Султанахмет. Намира се между Света София и джамията Султанахмет или така наречената Синя джамия. Осеян е с продавачи на кестени, царевица, гевречета и пейки за почивка.
Синята джамия / Султан Агмед джамия. Във времето, това е първата джамия с шест минарета в османската империя. А е наричана синя, заради цветовете си – син,зелен и бял изникски (Изник е център на керамичното производство в Турция. ) порцелан, които са вградени в стените ѝ.
Храната. За храната, не знам какво да ви похваля. По-натам ще спомена и някой местенца, които ми харесаха и препоръчвам, ако се запътите натам. Стилът кухня може би не е моя. Наблягах на хлебчетата с билково масло и хумуса.
Турският чай. От него пийвах. Сервираха ни го след хранене, навсякъде, като комплимент или традиция, но жеста е много хубав, тъй като си е нещо типично.
Подправките на вяско ъгълче. Навсякъде са и придават един особен аромат на града, разхождайки се. На всяка стъпка ухаеот безброй магазинчетатат за насипни чайове, билки, сушени плодове и всичко е толкова цветно и толкова хармониращо с цветовете на града.
Капала Чарши. Отскачаме до една от най-популярните забележителности в Истанбул, а именно пазара. Интересна точка е, признавам. Ориенталския дух там е жив. Влизаме в изрисувани с типичните за района краски по стените на лабиринти и аркади. На входа проверката е със скенер. *Дръжте чантите си в близост, с цел сигурност, поради огромната лудница от хора. Направи ми впечатление, че макар и посещавана от стотици туристи мястото е занемарено и неподдържано. Освен многото магазини за дрехи, отново срещаме много магазинчета за подправки, сладки неща, типичната керамика и цветно стъкло. А ето и атмосферата и цветовете на Капала Чарши..
Шафран…
Вътре имаше и ресторант на така популярния господин със солта 🙂
Сладости по улиците. Тези акценти, вкупом с подправките и килимите са се запечатили в съзнанието като символи от всеки ъгъл, някак дооцветяващи цветния облик на Истанбул. Лукуми, лукуми, баклави, кадаифи, аранжирани колкото се може по-грандиозно и шармантно ..
Сюлейманийе джамия. След Капала Чарши се отправихме към нея. Бе на стръмна, висока част, като от нея се открива страхотна гледка към Босфора. Отново е много голяма и величествена. А около нея се оформя нещо като градина/парк със зелени площи, на които куп млади хора са си седнали на одеалца.
Нощен Истанбул.
Вечерите. Вечеряме със светлините и гледката отгоре. Заведението бе под „Мост Галата“, не останахме много доволни, за това и не отбелязвам името му. Но там те са много и можете да се потготвите за покана и „пазарене“, предлагане на отстъпка от всяко едно. Като един любител на анасоновите нотки (знаете ме) не пропуснах типичното „йени ракъ“ – нещо като гръцкото узо. Плодовете и чайчето комплимент, отново не ги пропуснаха. Казвам ви,много мили бяха навсякъде, особено чуейки, че сме българи а.к.а „комшо“ (усмивка) .
Визия ден втори. Отново избирам нещо,каращо ме да се чувствам себе си (особено типичната бяла тениска), но и стилен вариант за улиците и разходките на Истанбул.
Местни закуски. Запътваме се към местенце, в което вече нашите приятели са седнали – Mom’s Corner Restaurant. Там се потапяме в типично местен, ориенталски дух, под звуците на традиционна музика, заобиколени от хилядите цветове във възглавниците, килимчетата и цялата астмосфера. А на самия вход, жена приготвя на ръка, пред очтите на минувачи и гости на заведението Гюзлемето, което поръчано. Това е типична турска закуска, представляваща разточено тесто, запълнено със сирене или друго. Имаше такива със спанак, картофи или пък месо. Беше много вкусно, а най-много ме впечатли приготвянето на място.
След закуска се запътваме към градския транспорт и следващата ни точка за посещение.
Нещо важно. Градския транпорт е много удобен, чист и комфортен. Първоначалната идея бе да вземаме единични билети за всяко пътуване, но в последствие служител от спирката, който бе много мил и отзивчив ни препоръча да закупим карта. Заредихме я с ориентировъчна стойност на билетите, които преценихме, че ще използваме и един от нас чекираше всеки поотделно. Дори и при транспорта навън (например трамвай) , имайте предвид, че в началото на всяко спирка има охрана и пункт за преминаване на пътници, на който билета/картата е задължително да бъде чекирана.
Дворецът Долмабахче. Най-големият дворец в Турция. Изключително красиво място и ми се иска да ви разкажа малко по-подробо за потапянето ни в атмосферата му. Отделете си малко повече време, защото си заслужава. Входът е свободен, но има малка опашка на пункта за преминаване заради много турсити.
Посрещат величествени порти, красиви в детайли…
След тях още едно красиво предверие..
От тук започва градина с много цветя, храсти, дървета. Всъшност самото име „Долмабахче“ значело “пълна градина” .
Влизаме в двореца. Представете си Ватиканските музей, като организация. Т.е влизате и преминавате през множество зали и излизате след като сте преминали през всички такива. Дворецът е използван от султани и като резиденция на Ататюрк в последствие. Четох, че основната сграда, от която споделям и кадри се разполага на 45 000 кв.м. Вътре атмосферата крещи от разкош, лукс с онзи османски привкус, толкова шармантна, преминаваща от мрамори, кадифе, кристал, барок, ориенталски детайли, много злато и още и още… Интересна зала, е Централната, която през останалото време е затворена, но тъй като предстоеше събитие, успяхме да я видим. Там се намира полилей, подарен от кралица Виктория от Англия , кристален, с 750 крушки, тежащ 4,5 тона. А ето и още малко кадри от останалите зали.
Ето го и прочутото Кристално стълбище.
В един от коридорите пък имаше витраж, от който се виждаше една от основните порти по море. Открива се и гледка мечта…
Ето ги и емблематичните бели,метални порти от градината на двореца. Има и пейчици, на които човек може да седне и просто да се полюбува на всичко наоколо..
Разходка с корабче по Босфора. Нали знаете, някой бе казвал : „Ако не си се разходил по Босфора, нищо не си видял.“. Разходка между два континента, заслужава си. Силно препоръчвам, тъй като видяхме много прекрасни квартали, красиви и луксозни сгради, а да усетиш духът, движейки се по вода, знаете е магично…
Хванахме корабче от спирката в близост до дворецът Долмабахче, като закупихме билетче, струващо 20 лири.
Таксим. До площада пристигаме с фуникулар с картата за градски транспорт. Площада е осеян с много туристи, от него поемаме към една от най-попяулярните търговски улизи,започваща именно от тук.
Истиклял Кадеси. Или улицата, на която “ игла да пуснеш, не би могла да падне „. А е ето и какво имам предвид…
Или куп заведения, магазини, туристи и местни. Популярния червен, старинен трамвай също би могъл да се види тук.
На уличката седнахме в едно от най-вкусните местенца, преливащо от всякакви сладости, за най-вкусното кюнефе, което съм хапвала …
Кюнефето е традиционен, турски сладкиш от сиропиран кадаиф, гарниран с шамфъстък и… идва най-хубавото, запечен с моцарела. Това пък бе придружено от сладолед и всичко това поднесено по красив начин от сладкарници MADO. Адски вкусни са, отношението им е страхотно и поднасят храна за очите …
Краят на улицата пък се намира при..
Кулата Галата. До нея пристигаме на свечеряване.
Красива е, но най-хубавото бе, че докато ѝ се наслаждавахме, изведнъж от някъде се прокрадна позната мелодия. Оказа се хор от български дечица, дошли на посещение, събрали се пред кулата, които пееха „Въври народе възродени“. Така ни усмихнаха.
После поехме из кварталчето около кулата, много малки улички с арт магазинчета.
Кумкапи улица. Отбихме се до там за вечеря. Мястото предствалява няколко улички събиращи се на едно площадче, за заведенията са рибни. В последствие заради лудницата обаче се насочихме към кварталчето ни и вечеряхме там. Местенцето, не бе нашето.
Визия ден трети.
Още от закуските. Местенце, което препоръчвам и не само за сутрун е „Blu Kitchen“ . Свежо, различно, модерно и с адски дружелюбното момче сервитьор. Хапнахме омлети, турска закуска (нещо като интернационалната, с вчиско) и Пиде (в България Лодка) . Типично турско, представляващо тесто със сирене, кашкавал или пък зеленчуци и месо.
Църквата Свети Стефан или Желязната църква. Прекрасно местенце. Малка, кокетна, със страхотен олтар, иконопис и атмосфера вътре. Съвсем скоро е претърпяла ремонт и съм щастлива, че имахме възможността да я посетим.
В дворът ѝ пък имаше паметник на Стефан Богориди.
Споделям магични кадри от моментите вътре…
Още от цветовете на Истанбул. Килимите и керамиката на всяка крачка.
Мост на Босфора. По него поехме за да стигнем до другия континент.
Азиатската част. През нея само преминахме, за да посетим следващата подчертана дестинация. Следващ път обаче ще ѝ отделим повече време, тъй като ни направи впечатление, че е изключително чисто, организирано и носещо малко по-различен дух от европейската
Джамия Чалмъджа. Това бе целта ни в Азиатската част. Тази величествена джамия, виждахме и от центъра на града, това и ни накара да дойдем да я посетим. Тя е най-новата и най-голяма, открита през 2018г. Беше пълна с поклоници, но това не ни попречи да я разгледаме, да постоим малко в двора ѝ, а след това да се полюбуваме на гледката към цял Истанбул
Ами, казваме чао на това забързано, лудо, цветно, с аромат на ориенталското местенце – Истанбул, до което бихме се върнали отново..
Одрин. На връщане се отбиваме за бърз обяд и заснемам емблематичната за града – Селимийе джамия .
Добре сме си дошли заедно, ще се радвам пътуването с мен да ви е харесало, до нови срещи в пътешественически бягтства.. ♡
В днешните редове ще си говорим за една бърза, гръцка, морска , уикенд локация, която ни зареди със слънчеви емоции. Идваш ли с мен..
Пътуването организираме с приятели супер набързо. Пътуваше ни се към плажна дестинация, моя позната бе заснела един „Beach bar“ и таверна, които ме плениха и хоп, проверяваме и се насочваме към Неа Перамос.
Багажа организирах за по-малко от час, тъй като не ми остана повече време. Седмицата бе много интензивна, а една преди това се завърнахме от Сицилия, но ми остана една риза вповече, добре де и няколко чифта бански (женска му работа).
През деня обмислих визиите, прибирайки се вечерта ги подредих по дни, плюс плажните такива, добавих аксесоари, малко бижута, шапки, бански, кърпа, плажни чанти, моментен апарат и готово.
Съветче : представете си какво ви се носи, как искате да изглеждате на това си пътуване и подгответе цели визии, заедно с аксесоари, обувки, чанта. Така е много по-спокойно и комфортно след това.
Потегляме. Пътуваме с кола. Минаваме по Е79. Тъй като обаче, навигацията ни обърка, пристигнахме с час закъснение. Това не попречи на настроението ни, а и хоста ни бе много готина, и ни изчака, пийваща бира на терасата и пишеща ни да не се тревожим.
Вземаме ключа и се отправяме на разходка и вечеря. Сядаме в работещо 24/7 модерно заведенийце на крайбрежната за сувлаки и гироси – Περί Ορέξεως Peri Orexeos .
А след гръцките вкусотии правим кратка разходка. Оказа се, че има доста свежи и модерно изглеждащи заведения.
А сега за апартаментчето – George House.
Споделям от красивата му гледка към Неа Перамос. Бе на 5 минутки от крайбрежната, но на хълм, която височина позволяваше хем да е тихо и спокойно, хем да се открива морето пред очите ни. Запазихме чрез „Booking“ предния ден преди да заминем и ни излезе малко по-скъпо от нормалното, но пък бе много чисто, удобно и с всичко необходимо. Умишлено търсехме нещо, в което да сме заедно, състоеше се от две спални , една баня, хол с кухня, трапезария и четири тераси, едната от които огромната от снимките. За Константина, вече споменах колко бе мила.
Гледката.
Споделям и това уютно местенце – Street coffee SPOT, от което пихме кафе в един от дните.
Детайлите за ден първи.
Тези храстчета из уличките пък и тук бяха навсякъде.
Това бе нашето местенце. Първото през което минахме и след обиколка се завърнахме заради уютната атмосфера и музиката.
Плажът, който избрахме за всички дни се казва Амолофи. Стигахме за 10 минутки с кола. Има добре организирани безплатни паркинг зони, в близост до плажа и бе много удобно.
Водата бе много чиста, синя и спокойна. В Събота хората се увеличиха, а Неделята бе мноооого пълно. Но Константина ни спомена, че само за деня идват и гърци и много българи, на които локацията е супер близо.
А по протежението има куп приятни местенца.
Вмъквам, че в повечето барове първата линия бе на доста висока цена, останалите назад също се заплащаха, но цената намаляваше. За ранен сезон и празни местенца, а и за Гърция, имайки предвид, че сме опознали голяма част, ми бе меко казано странно 120 евро за чадър с два шезлонга, масичка и барбарон… Дори и на далечни острови не сме били свидетели на нещо такова. Учудихме се.
Ами позиционираме се. В Рая или Ammos beach bar. Лежерна музика и лек полъх, разместващ сламените чадъри наоколо.
А тук грабвам една бутилка разхлаждане.
Избирам напитката, защото е една от малкото, сервиращи се в стъкло, а не пластмасово нещо. Всъшност на плажа всичко бе пластмасово. Дори се заговорих със сервитьора по темата. Знам, че стъклото е опасно, но… Каза ми, че не е легално, а аз споменах, че не е био. Той пък попита какво е това ?!? Дали не се досети заради английски или просто не го беше грижа. Не искам да натрапвам темата, тъй като е вълна, яхвана под път и над път, къде коректно, къде с цел събиране на симпатии според мен. Но нека се сетремим към намаляване на отпадъка, особено нерециклируем и не превръщаме баровете като този от плажен в пластмасов..
Иии няколко фотосесии по-късно…
И спираме телефоните за релакс.
Потегляме към 7ч. и на път за вкъщи харесваме това местенце – ΤΟ ΚΑΒΟΥΡΙ. И така хапвахме два пъти в него, толкова бе нашето…
На залез от тераската също е красиво.
Готови за прохладни, летни вечери..
Уличките..
Гледката от масичката ни в ΤΟ ΚΑΒΟΥΡΙ. Вкусотиите и анасоновите аромати. Амиии обичам ги тези гръцки вечери…
Местенцето е в модерна, уютна, но и типично гръцко-морска атмосфера, с опростено, пълно само с вкусотии меню и много добро обслужване. Оказа се, че е отворило ден преди да пристигнам Знаем, че е заради нас. Шегувам се, но се се, че наистина бе много приятно.
А след това ме плени това вишнево сорбе в – elite.
А на сутринта пак се събудихме така…
Днес пък сме „matchy – matchy “ по слайдове.
И пак сме тук.
Тези цветове…
Иии няколко часа по късно кадър с потника на Р., който така ми отиваше.
Изпращаме слънчицето за днес.
И поемаме на разходка на здрачаване.
Денят завърши тук. С тази таверна, за която чакахме час за местенца. Това трябваше да е морска гледка, но закъсняхме, обаче вкарваме въображение и си я представяме..
Бяха мноооого бавни и хаотични. Но бе вкусно и отновоухаещо на Гърция.
И един сладък завършек на деня.
Отново тук, тъй като моя последователка ми писа за добрите им десерти. Изпробвах фунийка, наподобяваща вкусът на баклава, но без соса, пълна с крем и поръсен с ядки. Мммм, само като се сетя. И дано няма гладни…
Иии последната утрин с тази гледка..
И пак се насочихме и бяхме, знаете къде.
Няколо часа лежерстване, две дремвания, много „chill“ музика и „relax“ по-късно, казваме чао на това уютно местенце.
Вечеряме в любимото ΤΟ ΚΑΒΟΥΡΙ, отново морско-гръцки вкусотии.
Завършваме със сладости от Fragokota от където всеки ден си вземахме капучино.
Иии казваме чао от уличките на Неа Перамос и атмоферата през нашите очи. Поемаме заредени с морски, музикални,лежерни, ухаещи на узо, морски вкусотии и много слънчеви моменти.
gerdanabygerdana.wordpress.com 