Изпратих те, Августе 💛 . Със слънчевите ти, парещи лъчи, солените люспички по кожата, песъчинките навсякъде, парещите такива петичките, охлаждащите ги вълни, на които не им омръзва да идват и да си отиват, чувството на свобода, непринуденост, сливането с природата, камъчетата, полъхът, онези градски, прохладни вечери покрай лампичките на тераската, и планинските такива, сред летните-памучени облачета, над гората в близост. Босите крачета, озарените раменца и онази мургава разлика.
Рай си, Лято, всички те обичаме, някак защото ни сгряваш душичките. И така до следващата година по същото време, те чакам, да ми сложиш онази усмивка от любимото място, пак да ме върнеш към достатъчността на детайлите ти като пенливата дантела сини води, обагреното небе на залез, полъхът, който небрежно подрежда косите ти и те обгръща като топла, уютна прегръдка.
Изниза се, пурпурно иззад хоризонта, изпратих те с благодарност, че ни се подари. А днес, носеща летните белези, скъпите, сторени споменчета, те посрещам Септември. Жадувам за горещите ти, цигански дни , оранжевите ти белези и да видя какви си ни ги забъркал..
В днешните редове ще си говорим за една бърза, гръцка, морска , уикенд локация, която ни зареди със слънчеви емоции. Идваш ли с мен..
Пътуването организираме с приятели супер набързо. Пътуваше ни се към плажна дестинация, моя позната бе заснела един „Beach bar“ и таверна, които ме плениха и хоп, проверяваме и се насочваме към Неа Перамос.
Багажа организирах за по-малко от час, тъй като не ми остана повече време. Седмицата бе много интензивна, а една преди това се завърнахме от Сицилия, но ми остана една риза вповече, добре де и няколко чифта бански (женска му работа).
През деня обмислих визиите, прибирайки се вечерта ги подредих по дни, плюс плажните такива, добавих аксесоари, малко бижута, шапки, бански, кърпа, плажни чанти, моментен апарат и готово.
Съветче : представете си какво ви се носи, как искате да изглеждате на това си пътуване и подгответе цели визии, заедно с аксесоари, обувки, чанта. Така е много по-спокойно и комфортно след това.
Потегляме. Пътуваме с кола. Минаваме по Е79. Тъй като обаче, навигацията ни обърка, пристигнахме с час закъснение. Това не попречи на настроението ни, а и хоста ни бе много готина, и ни изчака, пийваща бира на терасата и пишеща ни да не се тревожим.
Вземаме ключа и се отправяме на разходка и вечеря. Сядаме в работещо 24/7 модерно заведенийце на крайбрежната за сувлаки и гироси – Περί Ορέξεως Peri Orexeos .
А след гръцките вкусотии правим кратка разходка. Оказа се, че има доста свежи и модерно изглеждащи заведения.
А сега за апартаментчето – George House.
Споделям от красивата му гледка към Неа Перамос. Бе на 5 минутки от крайбрежната, но на хълм, която височина позволяваше хем да е тихо и спокойно, хем да се открива морето пред очите ни. Запазихме чрез „Booking“ предния ден преди да заминем и ни излезе малко по-скъпо от нормалното, но пък бе много чисто, удобно и с всичко необходимо. Умишлено търсехме нещо, в което да сме заедно, състоеше се от две спални , една баня, хол с кухня, трапезария и четири тераси, едната от които огромната от снимките. За Константина, вече споменах колко бе мила.
Гледката.
Споделям и това уютно местенце – Street coffee SPOT, от което пихме кафе в един от дните.
Детайлите за ден първи.
Тези храстчета из уличките пък и тук бяха навсякъде.
Това бе нашето местенце. Първото през което минахме и след обиколка се завърнахме заради уютната атмосфера и музиката.
Плажът, който избрахме за всички дни се казва Амолофи. Стигахме за 10 минутки с кола. Има добре организирани безплатни паркинг зони, в близост до плажа и бе много удобно.
Водата бе много чиста, синя и спокойна. В Събота хората се увеличиха, а Неделята бе мноооого пълно. Но Константина ни спомена, че само за деня идват и гърци и много българи, на които локацията е супер близо.
А по протежението има куп приятни местенца.
Вмъквам, че в повечето барове първата линия бе на доста висока цена, останалите назад също се заплащаха, но цената намаляваше. За ранен сезон и празни местенца, а и за Гърция, имайки предвид, че сме опознали голяма част, ми бе меко казано странно 120 евро за чадър с два шезлонга, масичка и барбарон… Дори и на далечни острови не сме били свидетели на нещо такова. Учудихме се.
Ами позиционираме се. В Рая или Ammos beach bar. Лежерна музика и лек полъх, разместващ сламените чадъри наоколо.
А тук грабвам една бутилка разхлаждане.
Избирам напитката, защото е една от малкото, сервиращи се в стъкло, а не пластмасово нещо. Всъшност на плажа всичко бе пластмасово. Дори се заговорих със сервитьора по темата. Знам, че стъклото е опасно, но… Каза ми, че не е легално, а аз споменах, че не е био. Той пък попита какво е това ?!? Дали не се досети заради английски или просто не го беше грижа. Не искам да натрапвам темата, тъй като е вълна, яхвана под път и над път, къде коректно, къде с цел събиране на симпатии според мен. Но нека се сетремим към намаляване на отпадъка, особено нерециклируем и не превръщаме баровете като този от плажен в пластмасов..
Иии няколко фотосесии по-късно…
И спираме телефоните за релакс.
Потегляме към 7ч. и на път за вкъщи харесваме това местенце – ΤΟ ΚΑΒΟΥΡΙ. И така хапвахме два пъти в него, толкова бе нашето…
На залез от тераската също е красиво.
Готови за прохладни, летни вечери..
Уличките..
Гледката от масичката ни в ΤΟ ΚΑΒΟΥΡΙ. Вкусотиите и анасоновите аромати. Амиии обичам ги тези гръцки вечери…
Местенцето е в модерна, уютна, но и типично гръцко-морска атмосфера, с опростено, пълно само с вкусотии меню и много добро обслужване. Оказа се, че е отворило ден преди да пристигнам Знаем, че е заради нас. Шегувам се, но се се, че наистина бе много приятно.
А след това ме плени това вишнево сорбе в – elite.
А на сутринта пак се събудихме така…
Днес пък сме „matchy – matchy “ по слайдове.
И пак сме тук.
Тези цветове…
Иии няколко часа по късно кадър с потника на Р., който така ми отиваше.
Изпращаме слънчицето за днес.
И поемаме на разходка на здрачаване.
Денят завърши тук. С тази таверна, за която чакахме час за местенца. Това трябваше да е морска гледка, но закъсняхме, обаче вкарваме въображение и си я представяме..
Бяха мноооого бавни и хаотични. Но бе вкусно и отновоухаещо на Гърция.
И един сладък завършек на деня.
Отново тук, тъй като моя последователка ми писа за добрите им десерти. Изпробвах фунийка, наподобяваща вкусът на баклава, но без соса, пълна с крем и поръсен с ядки. Мммм, само като се сетя. И дано няма гладни…
Иии последната утрин с тази гледка..
И пак се насочихме и бяхме, знаете къде.
Няколо часа лежерстване, две дремвания, много „chill“ музика и „relax“ по-късно, казваме чао на това уютно местенце.
Вечеряме в любимото ΤΟ ΚΑΒΟΥΡΙ, отново морско-гръцки вкусотии.
Завършваме със сладости от Fragokota от където всеки ден си вземахме капучино.
Иии казваме чао от уличките на Неа Перамос и атмоферата през нашите очи. Поемаме заредени с морски, музикални,лежерни, ухаещи на узо, морски вкусотии и много слънчеви моменти.
gerdanabygerdana.wordpress.com 