Спомням си кога направих този кадър. Чудих се 2017-та какво ми обещава, какво ми е потготвила, какво ми е забъркала за случване. И ето я, изминала, случила се.
Ден преди на прага да се появи нейната по-голяма сестричка – 2018-та година искам да благодаря. И не само да благодаря, а да БЛАГОДАРЯ. За моментите, за всичкото..
БЛАГОДАРЯ ТИ 2017-ТА, БЕ ПРЕКРАСНА
♡
Eто, че е последната събота от годината, денят е 30 – ти Декември, а от мен струи благодарност. Не искам да правя равносметки, нито да давам обещания, празни, пълни и какви ли още не. На себе си, на Вселената и защото така трябва. Да пресмятам, да съдя, да задрасквам с химикал мечтаните за случване неща, записани и забравени някъде в някой прашасал тефтер.
Знаете ли, това никога не е било моето. Не бе и за тази година. Започна и се случи. Просто се случи, просто я случих. Просто Господ и Вселената я случиха. Такава каквато бе. Такава, каквато е трябвало да бъде. Със всичките ѝ цветове, моменти, мигове. И съм благодарна. За всяко мъничко и голямо моментче, за всеки цвят, вдъхновение, емоция, утрин, усещане, споделеност. За всеки миг, за всичко видяно, усетено, запазено там – в съзнанието и душата. За възприемането на всеки момент. За любимите ми и за всеки, доукрасил. Ценя, благодаря, грея и се вдъхновявам от цветността на всичко това.
Януари, бе под надслов Италия. Пътуване до любимото. До любимия дух, атмосфера и всичко. Усетих със сърцето си Пиза, Флоренция и Лука и ги запазих там.
Февруари, започна с пътуване отново, с едно красиво италианско бягство до Рим. 
Март пък донесе както пролетта, свежестта, порастването за мен, така и нещо дългоочаквано. И то не едно. Роди се местенцето, в което пиша сега. А освен, че духнах двадесет и осмата свещичка от тортата, на двадесет и осми пък, се разделих с четиринадесет годишните ми приятелчета – брекетите. Ден, който ще помня вечно, усмивка, която не бях виждала от години.
Април бе празничен, цветен, с аромат на пролетни лалета, малинови палачинки, празнични моменти и концерта на Графа (вечер, която запомних и осъзнах още по-силно,че с труд, може и нещата се случват).
Май бе така розов и свеж, и напомнящ за идващите топли дни. 
Юни пристигна с първите морски трепети.
Юли пък зарадва с планински и морски бягства.
Август бе типичен и меланхоличен, с последни летни моменти на любимото българско синьо и лееки усещания,че един друг сезон чука на вратата.
Септември пък, бе дългоочакван, тюркоазен, слънчев и цветен.
Октомври ме срещна с Брюксел, с шоколада и гофретите му.
Ноември бе пастелен и не искаше да забрави за пътешественическите мигове.
А Декември, той и без думи е така шармантен, цветен, греещ и прекрасен.
БЛАГОДАРЯ ТИ, прекрасна, 2017-та, годино. Благодаря ти за случилото се. Че бе такава цветна и вдъхновяваща за мен.
Не си се „изтъркулила“, а се случи. Даже не ти стигаше времето да се случваш.
И нито равносметки, нито писане на цели, точки, подточки, планове и какво ли още не, не могат да се сравнят с плановете, които са потготвени за теб, Защото те са много и са цветни и са такива, каквито трябва да бъдат.
Просто се отпусни, случи ги и гледай. Наслади им се. Граби. Вдъхнови се. Омагьосай се от тях. Сподели ги. Усети ги и знай. Знай,че животът е такъв, какъвто трябва да бъде за теб в момента. Че случващото е такова, защото си го поискал, усетил и си дал рамо да се случи. Че си подал ръка на съдбата, на случването на пътя на живота ти. Ти си това, което трябва да спомогне цветовете да са такива, каквито трябва да доукрасяват дните и минутуите ти. Ти си орисникът на съдбата си. Ти си много. Ти си пътят, който със съзнание, съдбата ще следва. Тя не отваря сама врати. Ти ги харесваш, вървиш към тях и ги отваряте заедно. Ти и ти. С усещанията си, вярванията и устрема. С осъзнатостта за всичко наоколо, благодарността за него и жизнената сила, да го сграбчиш и да го случиш. Като освен всичко останало стоиш, наблюдаваш и се наслаждаваш на цветовете, които някой ти е потготвил там отгоре. Такива, каквито те тряба да бъдат за теб в момента
♡
#GERDÁNA
gerdanabygerdana.wordpress.com 